[Ant12]

Днес, реших да си поиграя с данните от сайта на MOM и да видя, за коя държава би могло да се твърди, че е направила значителен прогрес през последните 10 години и след това да потърся информация за програмата ѝ за подготовка, за да сравня двете неща.

Копирах данните от 2005 до 2014-та в Excel (последните 10 години), изтрих държавите с епизодични участия (т.е. оставих само тези, които са взели участие във всяка една от последните 10 години), след което направих следното:
•  от мястото през 2005-та извадих това през 2014-та (за да видя колко места напред е „скочила” определената държава за 10 год.);
•  за държавите с по значителни скокове, разгледах как се е променяло класирането през последните 10 год. – дали е било скокообразно нагоре-надолу или се е променяло със сравнително равномерен, възходящ тренд.

Най-силно впечатление ми направи Малайзия (държава с около 30 мил. население). Нейните резултати са:
2005 – 75-то място, няма медали;
2006 – 70-то място, 1 × Б;
2007 – 74-то място, 1 × Б;
2008 – 55-то място, 1 × С;
2009 – 75-то място, 1 × С;
2010 – 54-то място, 1 × С + 1 × Б;
2011 – 41-во място, 1 × З + 1 × С + 1 × Б;
2012 – 35-то място, 2 × С + 3 × Б;
2013 – 31-во място, 2 × С + 3 × Б; 
2014 – 23-то място, 2 × З + 1 × С + 1 × Б. 
Източник: http://www.imo-official.org/country_team_r.aspx?code=MAS

Разбира се, прогресът им през последните 4 години във висока степен е свързан, но в никакъв случай не се ограничава до прогреса на двамата им златни медалисти, за които това е 4-то явяване на МОМ.
http://www.imo-official.org/country_individual_r.aspx?code=MAS&column=year&order=desc

Потърсих информация в Интернет и попаднах на блога на ръководителя на малайзийскя отбор през последните 6 години – Suhaimi Ramly.

Самият Suhaimi Ramly е любопитна фигура, бивш състезател, който не е от академичните среди, а е предприемач и бизнесмен, за когото математиката е хоби: http://suhaimiramly.wordpress.com/about/

В блога си, той описва подготовката на националния отбор през последните 5 години: http://suhaimiramly.wordpress.com/imo/

Който иска може да я разгледа в детайли, аз само ще я резюмирам.

1st IMO Selection Test – провежда се през октомври, предходната година. Например, за IMO 2014 e бил проведен на 12.10.2013. През 2012/2013 на този тест са канени 200 души, победители в национални олимпиади, а в предходните години, около 100. От него се избират 40-60 души.

One-day Oriantation Seminar – провежда се през ноември, предходната година. Например, за IMO 2014 e бил проведен на 09.11.2013. Участниците се запознават с програмата за подготовка.       

IMO Training Camp I – провежда се в продължение на 5 дни, през декември, предходната година. Участниците са приблизително тези, поканени на One-day Oriantation Seminar.

IMO Training Camp II – провежда се в продължение на 5 дни, през януари.

IMO Training Camp III – провежда се в продължение на 5 дни, през март. Участници – 24 души +/– 1-2.

IMO Training Camp IV – провежда се в продължение на 5 дни, през май. Участници – 12 души +/– 1-2.

Форматът на IMO Training Camp I – IV e ежедневни контролни + лекции. На база резултатите от контролните и резултатите от участие в по-важните състезания провеждани по същото време, се определят участниците в следващия Camp.

След IMO Training Camp IV се обявяват шестимата членове на националния отбор.   

IMO Final Training Program – с продължителност 1–1.5 месеца. Форматът е: 1) всеки уикенд отбора се събира за лекции, дискусии и обсъждане на задачи; 2) take-home tests за самостоятелна подготовка през седмицата.

IMO Training Camp V (т.нар. mindset camp) – провежда се в продължение на 5-6 дни, преди самото заминаваме за МОМ. Участници – националния отбор.     

P.S. Горното ми се струва доста смислено, а най-важното е че явно дава резултати. Разбира се, приложението му в България би изисквало значителни средства, които на този етап са химера.

[Ant12]

Ще продължа да разсъждавам по темата. Ако човек се замисли, най-голямата разлика между българската и малайзийската система е:
• българската – отбора първо се избира и чак след това се обучава, т.е. търсят се сравнително подготвени деца, което прехвърля тежестта на обучението от държавата към училищата. Не е чудно, че участниците в националните отбори през последните години са от 3-4 математически гимназии;
• малайзийската – отбора (в изключително разширен вариант, тръгва се от 60 и се стига до 6) се обучава преди да се избере, т.е. в училищата се търси потенциалния талант, който да бъде обучен на по-високо ниво, чрез централизирана, държавна подготовка. 

Без съмнение, преди 10-15 години нашата система е била добра, щом е продуцирала такива добри резултати. Според мен, нивото ѝ на училищната ѝ на държавната подготовка се е запазило, но съвременния свят се движи напред, докато ние си стоим на едно място.

Случили са се основно две неща:
• aгресивно навлизане на сцената на международните математически състезания на нови, предимно азиатски държави, склонни да отделят необходимите ресурси за подготовка;
• Интернет – като средство за бързо придобиване на нова информация, но и средство за дистанционна подготовка.

Според мен, подготовката за сериозните международни състезания би трябвало да се състои от две части:

а) Oвладяването на т. нар. Math Olympiad Syllabus – това е основната теория, която с течение на годините се е наложила като задължителна за успешното представяне на състезания като IMO/BMO/RMoM и т.н. Това, по нашенските стандарти, е най-добре да става в 9-ти и 10-ти клас, по някаква схема подобна на малайзийската. Така, към края на 10-ти клас, потенциалните олимпийци, чрез постепенен преговор и надграждане, ще са овладели теорията необходима им за успешното решаване на 80% от задачите по тези състезания.

б) Търсене и овладяване на новостите. Не е толкова трудно някой, който разбира, да се разрови в AoPS, в решенията на задачите и шортлистите от IMO/BMO/RMoM, както и в олимпиадите и тестовете за подбор на водещите държави (Китай, САЩ, Русия, Корея, Япония и т.н. и т.н.) и да види какви нови схеми, нови тактики, нови теореми, нови статии и т.н. са използвани в тези решения, да ги систематизира и да разработи съответните лекции. Така, но пак по малайзийската схема, могат да бъдат обучавани състезателите в 11/12 клас, чиято подготовка ще се състои от 1/3-та надграждане на основната теория и 2/3-ти нови „хитрини”.

Разбира се, всичко това е в сферата на мечтите. От една страна, държавата няма пари за по задълбочена и систематична подготовка, а гореописаното изисква много време, труд и мерак от ръководителите на националните отбори, от друга, к’ъв е смисъла да се влага толкова много в деца, 99 процента, от които ще заминат трайно в чужбина. 

Според мен, ако системата за държавна подготовка не се промени драстично, това означава, че сериозната, систематична подготовка ще се прехвърля все повече и все повече към училищата (които са пряко заинтересовани техните възпитаници да имат високи успехи и оттам, по-голям престиж, за да са по привлекателни).

От друга страна, дори във водещите математически училища, състезателите с потенциал за международно ниво са не повече от 5-6 на набор, а в по-малките 1-2. Един учител, колкото и да е кадърен и колкото и голям мерак да има, не може да зареже останалите си 50 ученици за да се занимава с шепата състезатели.

Ето защо смятам, че бъдещето ни не е розово: няма пари; няма знаци за промяна на методиката за подготовка; за подготовката ще се разчита все повече и все повече на учителите в няколко водещи училища, а не на държавата.       

[KOD]

Парите са много обширно понятие, не бих се съгласил, че ги няма.
Едно ходене на отбор на IMC / KUK струва да кажем 8000 евро. Например, следващата година СМГ решава да не ходи на двете, а да проведе добра подготовка на цената на едното ходене и да отиде само на едно състезание. В подготовката се включват например 20-25 деца,от които се избират финално 4. Останалите 20 няма да отидат на екскурзия в чужбина, но ще получат нещо по-ценно - добър, специализиран курс.
Все си мисля, че с 8000 евро може да се спретне отлична годишна подготовка за група от 20-25 деца.
Всичко би било печелившо в такъв сценарий.

Поне от моя гледна точка, подобна годишна задълбочена подготовка би била с по-висока стойност от екскурзия до Азия, даже и да не попадне в отбора, състезателят ще е взел по-голямата част от наградата - обучението.

[Ant12]

Всъщност, в случая аз визирам преди всичко „бюджетните” пари необходими за дългосрочна, систематична и планова държавна подготовка на националните отбори на състезанията за големи ученици.

Специално за състезанията, в които участват училища, подготовката в СМГ си е точно такава: школите си имат програма, по която си вървят през годината, взема се нова теория, тя се упражнява, няколко месеца преди състезанието се правят контролните за определяне на отборите (2/3), един месец преди състезанието се провежда ежедневна нeколкочасова подготовка и т.н.

Този подход явно дава резултат.

Подобрение би могло да се търси в посока увеличаване на седмичните часове на школата (например, вместо един, два пъти седмично), но това е свързано предимно с липсата на времеви ресурс, а не на пари.

СМГ финансират участието си в състезанията с половината от парите от курсовете до 4-ти клас и чрез спонсорите, които съумяват да привлекат. Така си осигуряват участие в състезания като IMC, PMWC, AITMO, Жаутиковска олимпиада, PUMAC в Принстън и т.н. и повече деца имат шанса да понатрупат международен опит и да видят свят, което си е доста добра мотивация, особено за по-малките. По този въпрос мнението ми е по-скоро обратно, т.е. колкото повече международни състезания, толкова по-добре.

За съжаление, училищните школи и самостоятелната подготовка явно не са достатъчни за МОМ и БОМ и тук идва липсата на дългосрочна, систематична и планова държавна подготовка, за която казвам, че няма пари.

Или „схемата” в момента, доколкото я разбирам, е горе-долу такава: дългосрочната и систематична подготовка (свързана с постепенното натрупване на знания и упражняването им докато се превърнат в практически умения) се извършва по училищата и съответно училищата, в които има по-добри и по-добре подготвени в сферата на състезателната математика преподаватели и които съумяват да привлекат по-талантливи деца, имат и състезатели с повече успехи.
Отборите се определят около 1 – 1.5 месеца преди самото състезание и след това се „шлифоват” с 2-3 седмици „ударна държавна” подготовка.

Чисто субективното ми усещане е че подготовката на един топ състезател у нас зависи в много по-голяма степен от училищната му подготовка и от самоподготовката му, отколкото от „държавната” такава.

Все пак, математическите гимназии са училища, а не специализирани школи за подготовка по състезателна математика на световно ниво и състезателите, колкото и да са талантливи, едва ли биха могли сами да изровят, систематизират и упражняват цялата им необходима теория.

Ето още малко „международна” информация по темата.

Сингапур (http://www.imo-official.org/country_team_r.aspx?code=SGP&column=year&order=desc).

Информацията е от блога на Jeck Lim, един от най-добрите състезатели на МОМ за всички времена.

Тук той описва процеса на подбор и подготовка на сингапурския отбор:
http://wwwdontmesswith6a.blogspot.com/2014/07/selection-and-training-of-simo-junior.html

Тук е направил и диаграма:
http://sms.math.nus.edu.sg/Simo/Selection_Flowchart.pdf

Който иска може да го прочете, но есенцията е следната:
• В резултат на състезания и тестове през октомври се формира т.нар. National Team, който включва около 20 души;
• Този National Team се обучава в продължение на повече от 6 месеца (от октомври до април, следващата година);
• През април/май се провеждат два теста (по два дена всеки) във формата на МОМ, от които се определя отбора;
• С отбора се провежда (цитат) „further rigorous daily training until they leave for the IMO in July.” 

И тук основното е, че подготовката на отбора започва много преди да бъде избран самия отбор.

А ето и програмата на Индонезия: https://sites.google.com/site/imoidn/idntst.

Състои се от 5 фази (от 0 до 4), като фаза 0 започва през октомври/ноември. Всяка фаза е с продължителност няколко седмици. След първа фаза се определят около 15 души, които продължават към втора (февруари/март), от втора към трета (април/май) продължават 10/11 и след трета фаза се определя отбора. Четвърта фаза е само за отбора и се провежда 3 седмици преди МОМ.

Отново, подготовката на отбора започва много преди неговото окончателно формиране.

[KOD]

Чисто субективното ми усещане е че подготовката на един топ състезател у нас зависи в много по-голяма степен от училищната му подготовка и от самоподготовката му, отколкото от „държавната” такава.

Разбирам какво искаш да бъде, мисля, че няма да го бъде, което не означава, че не може да бъде развито на друго, по-ниско, недържавно ниво.
Аз съм от поколението, което ако не друго се е научило да не разчита на държавата си за добро или лошо.
Не виждам лоша практика във вкарването на повече академичност в математическите гимназии. Както при университетите, където развитието на дадени научни програми се финансира и управлява от самия университет, а не от държавата, така не виждам защо трябва да се учудваме, че основната подготовка за състезателна математика в средното образование лежи на плещите на съответното училище, а не на невъзможна за състоянието ни държавна политика.
Аз и в другата тема попитах запознатите - къде и по кои екзотични състезания участват състезатели от държави от Западна Европа, които освен несъмнено по-добрата финансова обезпеченост имат в последните години и по-добри успехи на IMO от нас?
Все пак, ние живеем на стария континент и сме европейци. Дали точно азиатския модел е най-удачен и приложим при нас?
За мен би било изключително интересно да разбера как точно протича обучението и подготовката на математиците в средното образование във Великобритания, Италия, Германия, Холандия (какво е съотношението на състезателите от частни / държавни образователни институции в тях, което би могло да е показателно кой е движещата сила в обучението и подготовката - съответното училище или държавата) и да се види дали няма интересни идеи, които биха могли да се взаимстват оттам, вместо да се следва модел, който по резултати може да изглежда изключително печеливш, но да не е особено пригоден за нас.

[Ant12]

Разбира се, че няма да го бъде, или поне няма да го бъде в близките години. Аз затова казвам, че положението не само не е розово, но и няма изгледи да порозовее.

Въпросът е да се признае и осъзнае, че така няма да го бъде и да се предприемат необходимите мерки. Иначе си е чиста проба „Синдром на сварената жаба” (http://en.wikipedia.org/wiki/Boiling_frog)

Химера е да смятаме, че с 2-3 седмици подготовка ще компенсираме нещо, което други държави правят за 6 месеца.

Следователно, основната работа на ръководителите на националните отбори е да разработят система за интерактивна (дългосрочна и систематична) онлайн подготовка (теория, лекции, задачи, контролни тестове и пр.), която система минава през учителите във водещите училища (силната ни страна) и чрез тях достига до потенциалните олимпийци.

Тази система би трябвало да се фокусира върху овладяването на основите в 9/10 клас и надграждането им и усвояването на новите неща в 11/12 клас.

Разбира се, лекциите лице в лице преди самото състезание е добре да се запазят, но вместо да се водят от мастити преподаватели (които най-вероятно ще водят лекците, които са водили и преди няколко години и които би трябвало вече да са покрити от онлайн подготовката), е по-добре да се водят от „млади ентусиасти”, състезатели от близкото минало (все още има няколко такива), които да надъхват състезателите и да ги учат на „хитрини”.

P.S. Аз не казвам, че трябва да копираме подготовката на азиатските отбори (което явно е невъзможно). Казвам, че на този етап тяхната подготовка е по-ефективна. Защо западноевропейските държави не залягат толкова много в тази посока е интересен въпрос, на който нямам отговор. Сигурно има обективни причини, от които, като имам време ще се поинтересувам. За нас е ясно – медалите от международни състезания са равни на стипендии за елитните световни университети.

P.P.S. Ето я подготовката на UK: http://www.bmoc.maths.org/home/training.shtml

[Ant12]

Ще се изразя още по-прямо:

•  Лекциите, които са водили нашите академични преподаватели преди няколко години, явно вече далеч не са достатъчни. Те биха могли да се класифицират по-скоро към basic подготовката необходима за 9/10 клас, отколкото към advanced подготовката в 11/12-ти. Значи, трябва да се помисли как тази basic подготовка може да се „прехвърли” към състезателите по най-бърз и евтин начин и едновременно да се освободи време за академичните преподаватели (защото няма кой друг) да разработват advanced лекции;

•  Преподавателите в училищата, които са доказали, че могат да подготвят състезатели на високо ниво, трябва да бъдат периодично „захранвани” с подобни лекции (защото те едва ли имат време да се ровят и да ги разработват сами), но от друга страна много добре познават собствените си състезатели.

Демек, нека всеки прави това, което прави най-добре – академичните работници да разработват и създават нови лекции, а учителите да учат своите ученици. Ключовото в случая е добрата комуникация и стиковка между двете групи, което би трябвало да бъде и една от основните функции на ръководителите на отборите.

Така, обаче, ще се случва още нещо. Системата ще се развива и ще върви напред, т.е. това, което до вчера е било advanced, днес е вече basic, както е навсякъде и във всичко по света.

Разбира се, това наш’то си е чиста проба лятно философстване. Никой не очаква, нещо да се промени, просто всеки ще направи това, което смята за най-добро.     

[KOD]

•  Преподавателите в училищата, които са доказали, че могат да подготвят състезатели на високо ниво, трябва да бъдат периодично „захранвани” с подобни лекции (защото те едва ли имат време да се ровят и да ги разработват сами), но от друга страна много добре познават собствените си състезатели.

Демек, нека всеки прави това, което прави най-добре – академичните работници да разработват и създават нови лекции, а учителите да учат своите ученици. Ключовото в случая е добрата комуникация и стиковка между двете групи, което би трябвало да бъде и една от основните функции на ръководителите на отборите.

Харесва ми, звучи завършено.
Дали съществуват необходимите нагласи за подобна съгласувана екипна подготовка може да е основния препъникамък в такава схема.

[Ant12]

Ето и подготовката на два не-азиатски отбора.

Програмата за подготовка на Холандия за МОМ 2014 е започнала още през 2013-та: http://www.wiskundeolympiade.nl/files/jaarverslag/dmo2013.pdf.

Холандия също е държава с възходящо представяне на МОМ за последните 10 год.: http://www.imo-official.org/country_team_r.aspx?code=NLD&column=year&order=desc.

Както може да се прочете, програмата продължава 7 месеца и е комбинация от интензивна, ежеседмична, онлайн подготовка и кратки семинари.

Цитат: “The 34 most outstanding candidates of the Dutch Mathematical Olympiad 2013 were invited to an intensive seven-month training programme. The students met twice for a three-day training camp, three times for a single day, and finally for a six-day training camp in the beginning of June. Also, they worked on weekly problem sets under supervision of a personal trainer.”

Ето и няколко думи и за тази на Австралия (предпоследния абзац от текста): http://www.amt.edu.au/amocprog.html.
•  Започва със School of Excellence, с около 25 души, през декември;
•  Продължава с кореспондентска програма;
•  През април се провежда Team Selection School, участници са 25-те души от декември, след който се определя отбора и резервите;
•  На отбора и резервите се определят ментори, обикновено бивши олимпийци, които провеждат „specially prepared exercises on a regular basis”;
•  Програмата завършва с pre – IMO training camp, провеждан заедно с отбора на UK. 

И в двете програми есенцията е че подготовката на потенциалния отбор започва много по-рано от самото определяне на отбора и дистанционния елемент е силно застъпен.

[Ant12]

Реших да потърся информация за подготовката на българския национален отбор, т.е. кога започва, колко продължава, с каква честота, в какъв формат и т.н., но за съжаление не можах да открия такава, дори и на мястото където се публикува рейтинга: http://www.math.bas.bg/nt/.

В Интернет попаднах само на парченца откъслечна информация.

Това, което си мислех, а именно, че основната тежест за подготовката на олимпийците лежи върху техните гимназиални учители, като че ли се потвърждава в интервютата на проф. Бойваленков (настоящ ръководител на националния отбор) и проф. Николов (предишния му ръководител):

Проф. Бойваленков, 21.02.2014 г., : „Всъщност медалите ги печелят учениците, ние само им помагаме в подготовката, а с основен принос са техните учители по места.”
http://www.focus-news.net/opinion/2014/02/21/27385/prof-petar-boyvalenkov-sdruzhenie-balgariya-si-ti-beshe-priyatna-iznenada-za-nas-i-sme-mnogo-shtastlivi-che-trudat-i-talantat-na-detsata-e-zabelyazan.html

Проф. Николов (въпреки, че изказването му не е много ласкаво), 20.07.2013 г., : „ . . . основата на пирамидата – ученици и преподаватели, се стеснява. . . . Подготовката за олимпиадата по математика е нещо почти професионално.”
http://akademika.bg/2013/08/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BC/

След като:
а) държавата в близките години явно няма да отдели необходимия ресурс (за регулярни семинари, дистанционно обучение, менторски програми и т.н.);
б) самите ръководители на националния отбор подчертават ключовата роля на учителите при подготовката;
в) потенциалните олимпийци, така или иначе идват от 5-6 математически гимназии,
това отново налага естествения извод, че от съществено значение е колаборацията, стиковането и синергията (леле к’ви думи) между не повече от 30-40 учители и академичните среди.   

В една публикация в Капитал от 2010-та (http://www.capital.bg/light/lica/2010/08/12/945900_zlatni_momcheta/) се казва: „Подготовката им за състезанието включва ходене на лекции и решаване на задачи в Института по математика в събота и неделя за по два-три часа, слушане на интересни идеи за решаване на задачи и триседмичен лагер, който най-често се провежда на Пампорово непосредствено преди олимпиадата.”, но не става ясно дали тези лекции са се провеждали едва след като разширения отбора е бил определен на 3-ти кръг на НОМ или е някаква по-продължителна (похвална) инициатива. 

В една публикация от 2013-та (http://globusnews.net/2013/67144), Директорът на ПМГ Бургас казва: „После, след специална подготовка в рамките на месец, през май и юни в последен тур ще бъде определен съставът на българския отбор.”
Предполагам, че не е цитиран съвсем правилно, но поне става ясно, че подготовката за МОМ 2013 се е провела през май и юни.

P.S. Под „подготовка” разбирам, детайлен и ясен план за това:
•  каква теория трябва да се вземе;
•  как ще се вземе във времето;
•  как/кога ще се упражнява за да се превърнат теоретичните знания в умения, които могат да се прилагат на практика;
•  как/кога тази теория ще се надгражда и развива и т. н.

Иначе всеки може да намери всякакви задачи и техните решения в Интернет, както предполагам, че правят самите състезатели при своята самоподготовка.

[Ant12]

Струва ми се, че Календарът за 2014/15 г. е по-добре балансиран, от гледна точка на разпределение във времето на важните математически състезания, отколкото миналогодишния.

ЗМС – 24/25.01.15

Зимна ваканция – 31.01. – 03.02.15.

Олимпиада областен – 03.02.15.

ПМС – 28/29.03.15

Пролетна ваканция – 02.04. – 13.04.15.

Олимпиада национален – 18/19.04.15.

Няма струпване на важни състезания в един уикенд/почивник. Националният кръг на олимпиадата е изтеглен с месец напред спрямо предходната година, което (да се надяваме) е било направено с мисълта да се удължи подготовката на националните отбори.

[KOD]

Не знам дали това е причината, но и на мен ми направи впечатление сериозното разместване и изтеглянето на Олимпиадата напред спрямо предходни години.
Харесва ми така, да се надяваме, че ще бъде приет календара официално, защото в момента е просто предложение.
Актуален календар на математическите състезания за 2014 - 2015 година

[Дидева]

Ако не се лъжа през и учебната 2012-2013 областният кръг на НОМ беше през февруари, а националният на 13-14 април.

[KOD]

Възможно е, тогава интересите ни бяха значително по-тривиални и националния на НОМ не беше сред следените състезания