Днес, реших да си поиграя с данните от сайта на MOM и да видя, за коя държава би могло да се твърди, че е направила значителен прогрес през последните 10 години и след това да потърся информация за програмата ѝ за подготовка, за да сравня двете неща.
Копирах данните от 2005 до 2014-та в Excel (последните 10 години), изтрих държавите с епизодични участия (т.е. оставих само тези, които са взели участие във всяка една от последните 10 години), след което направих следното:
• от мястото през 2005-та извадих това през 2014-та (за да видя колко места напред е „скочила” определената държава за 10 год.);
• за държавите с по значителни скокове, разгледах как се е променяло класирането през последните 10 год. – дали е било скокообразно нагоре-надолу или се е променяло със сравнително равномерен, възходящ тренд.
Най-силно впечатление ми направи Малайзия (държава с около 30 мил. население). Нейните резултати са:
2005 – 75-то място, няма медали;
2006 – 70-то място, 1 × Б;
2007 – 74-то място, 1 × Б;
2008 – 55-то място, 1 × С;
2009 – 75-то място, 1 × С;
2010 – 54-то място, 1 × С + 1 × Б;
2011 – 41-во място, 1 × З + 1 × С + 1 × Б;
2012 – 35-то място, 2 × С + 3 × Б;
2013 – 31-во място, 2 × С + 3 × Б;
2014 – 23-то място, 2 × З + 1 × С + 1 × Б.
Източник:
http://www.imo-official.org/country_team_r.aspx?code=MASРазбира се, прогресът им през последните 4 години във висока степен е свързан, но в никакъв случай не се ограничава до прогреса на двамата им златни медалисти, за които това е 4-то явяване на МОМ.
http://www.imo-official.org/country_individual_r.aspx?code=MAS&column=year&order=descПотърсих информация в Интернет и попаднах на блога на ръководителя на малайзийскя отбор през последните 6 години – Suhaimi Ramly.
Самият Suhaimi Ramly е любопитна фигура, бивш състезател, който не е от академичните среди, а е предприемач и бизнесмен, за когото математиката е хоби:
http://suhaimiramly.wordpress.com/about/В блога си, той описва подготовката на националния отбор през последните 5 години:
http://suhaimiramly.wordpress.com/imo/Който иска може да я разгледа в детайли, аз само ще я резюмирам.
1st IMO Selection Test – провежда се през октомври, предходната година. Например, за IMO 2014 e бил проведен на 12.10.2013. През 2012/2013 на този тест са канени 200 души, победители в национални олимпиади, а в предходните години, около 100. От него се избират 40-60 души.
One-day Oriantation Seminar – провежда се през ноември, предходната година. Например, за IMO 2014 e бил проведен на 09.11.2013. Участниците се запознават с програмата за подготовка.
IMO Training Camp I – провежда се в продължение на 5 дни, през декември, предходната година. Участниците са приблизително тези, поканени на One-day Oriantation Seminar.
IMO Training Camp II – провежда се в продължение на 5 дни, през януари.
IMO Training Camp III – провежда се в продължение на 5 дни, през март. Участници – 24 души +/– 1-2.
IMO Training Camp IV – провежда се в продължение на 5 дни, през май. Участници – 12 души +/– 1-2.
Форматът на IMO Training Camp I – IV e ежедневни контролни + лекции. На база резултатите от контролните и резултатите от участие в по-важните състезания провеждани по същото време, се определят участниците в следващия Camp.
След IMO Training Camp IV се обявяват шестимата членове на националния отбор.
IMO Final Training Program – с продължителност 1–1.5 месеца. Форматът е: 1) всеки уикенд отбора се събира за лекции, дискусии и обсъждане на задачи; 2) take-home tests за самостоятелна подготовка през седмицата.
IMO Training Camp V (т.нар. mindset camp) – провежда се в продължение на 5-6 дни, преди самото заминаваме за МОМ. Участници – националния отбор.
P.S. Горното ми се струва доста смислено, а най-важното е че явно дава резултати. Разбира се, приложението му в България би изисквало значителни средства, които на този етап са химера.