Както споменах и преди, според мен, въпросът с осмокласната тема не е в трудността, а в познатата типология.
Например, сама по себе си зад. 14, не е лесна, но ако си я решавал преди 2 години на важно национално състезание, даже и не се замисляш какво трябва да правиш.
Каква е разликата, например, между задача 15 и безкрайно популярната задача „колко са числата от 1 до 1000, които не се делят нито на 2, нито на 3, нито на 5”? Просто я виждаш и знаеш какво трябва да правиш.
Достатъчно е да знаеш, че 2014 = 2.19.53, но едва ли някой от водещите състезатели не знае наизуст, че 2013 = 3.11.61, 2014 = 2.19.53, 2015 = 5.13.31.
За задачата на Хитър Петър за 8 кл. ми трябваха буквално 30 сек. за да я реша, защото тя е комбинация от изброяването на квадратчетата по периферията и във вътрешността и безкрайно експлоатираното диофантово уравнение ab – ma – nb = s, еквивалентно на (a – n)(b – m) = mn + s. С подточка Б на задачата на Хитър Петър за 7-ми клас се „борих” близо половин час, докато намеря пример.
Добрите състезателни задачи, особено за по-големите, трябва да бъдат такива, в които няма очевиден алгоритъм за решение и се чудиш как точно да ги подхванеш, иначе си е просто „техника” и верни сметки.