Официалните писма/покани към училищата за участие в PMWC и EMIC/IWYMIC бяха отправени от СМБ (подпечатани с печата на СМБ и подписани от неговия председател) –
http://www.math.bas.bg/smb/Math_competitions/index.htm.Най-малко доброто възпитание изисква СМБ, в качеството си на
официален представител (
лице за контакт) на двете състезания за страната, да пусне поне една „информационна бележка”, кой и как се е справил.
P.S. Специално за тези две състезания, СМБ няма никакъв, ама абсолютно никакъв официален ангажимент и принос към подготовката на отборите.
Подготовката лежи изцяло на плещите на учителите подготвящи съответния випуск в съответното училище (Бог да пази г-жа П. Тодорова), както и на допълнителната самоподготовка.
P.P.S. Всъщност, ако разгледаме подготовката на националните отбори (за MOM, БОМ, ВсРуМО, EGMO, JBMO), то „държавната” подготовка осигурена от МОН/СМБ се състои в провеждането на лекции в продължение на около 2 седмици преди самото състезание.
Проблемът е, че ако едно дете/юноша за пръв път се сблъска с материала преподаван на лекциите, колкото и да са качествени, то (с 95% сигурност) новопридобитите знания няма да бъдат ползвани на самото състезание. Те ще бъдат ползвани или ако състезателят е бил предварително запознат с основната теория (и сега само надгражда) или ако минава същия материал поне за втори път, след известен период от време. За това си има цяла теория за Active & Passive Knowledge (демек, ако кажеш на състезателя да ползва определена методика, той най-вероятно ще се справи, но никога няма да се сети сам да я приложи по време на състезанието).
Като четох публикациите в AoPS за последната IMO, където се цитират решения позовани на статии и изследвания от 2012/13-та (напр. "unit fractions bin packing", каквото и да означава това), бъдещето не ми изглежда розово.
P.P.P.S. Още веднъж браво на „малкия” отбор на СМГ (на, който по понятни причини съм „
врл” поддръжник) и още веднъж искам да подчертая изключително високото му класиране, на 3-то място от 70 отбора, в отборната надпревара (защото по причини свързани с нашата народопсихология, често пъти отборните постижения се неглижират за сметка на индивидуалните).