Нека да пофилософстваме по темата. Може да подходим по няколко начина.
Едно. Толкова си можем.
Все пак, румънците са три пъти повече от нас, турците – над 10 пъти и сърбите – горе-долу колкото нас. Чисто статистически, резултатите са логични.
Съвсем естествено за всеки родител е да му се иска да вярва, че детето му е „по-по-най” и колкото базата за сравнение е по-малка (училище vs. град, град vs. държава, държава vs. регион, регион vs. свят), толкова по-голямо е разочарованието му когато се сблъска с деца, които са наистина „по-по-по-най”.
Две. Методиката на подготовката ни е същата както и през 1980-та. Правят се олимпиади, от тях се избират отбори, на тези отбори се четат лекции и те така.
Живеем в online интерактивен свят. Материали за подготовка – бол (повечето от децата 7-8 клас едва ли биха имали проблеми с материали за подготовка и задачи на английски). Просто някоя „умна” глава трябва да състави методика, да разработи набор от теми – теория + задачи за затвърждаване, да осигури форум, в който темите и задачите да се обсъждат online и те така.
По този начин на децата от 7-8 клас, които имат потенциал и които се интересуват, ще им се осигури целогодишна и систематична теоретична и практическа подготовка.
Аз, смея да твърдя, се оправям горе-долу добре с материала за 7-8 клас, включително и задачи за международни състезания, но нито мога да съставя програма за подготовка за конкретно състезание, нито мога да намеря и систематизирам необходимия материал, нито мога да го преподавам по най-добрия начин.
Или ние следваме методика (начин на подготовка), която е била изключително успешна преди 30 години, но не се е променила съществено, докато другите държави, може би, са осъвременили своята.
Три. НЕма пАри.
НЕма пАри трябва да се разбира в смисъл, че нЕма пАри за допълнителна училищна и държавна подготовка по математика.
Да разгледаме училищната подготовка в СМГ. Специално за 7-ми клас, истинската олимпиадна подготовка се извършва в школата, която е 2 астрономически часа седмично и се води от преподавателя по математика на съответния клас, въпреки дивотиите, които се пишат в Интернет (напр.
http://struma.bg/news/24385/1/1/REKORD-Osmoklasnikut-ot-PMG-S-Koroliov-Il-Bojinov-vleze-v-6-chlenniya-nacionalen-otbor-po-matematika.htmlЦитат: „... елитната Математическа в София, където освен редовната учебна програма учениците решават допълнително задачи по 6 часа в събота и по 6 часа в неделя. „Това са 480 допълнителни часа, които им преподават тесни специалисти в математиката и доказани корифеи в тази дисциплина, ...”).
Де да беше така. Истината е че преподавателите, които водят школите за съответния клас, „губят” два пъти повече време водейки многобройни курсове за младите надежди от 2/3/4-ти клас. Само, че в едното има пАри, а в другото нЕма.
Мисля, че тук ПЧМГ направиха много голяма крачка напред, като „вкараха” школа 2 пъти седмично. Специално за 7-ми клас, прогресът за една година (от 6-ти до 7-ми) просто се набива на очи. Разбира се, в скоро време ПЧМГ едва ли ще подготвят отбор напълно равностоен на MBA (Мавров/Барбов/Антов), но огромната разлика в 6-ти клас е значително стопена в 7-ми.
Държавната подготовка тази година се състоеше от 12 дена лекции (from dusk till dawn) в месеца преди самото състезание. Тези лекции са страхотни. Например, преди тези лекции сина ми не отбираше и грам от алгебрични неравенства (а на JBOM винаги има по едно такова), а след тях започна да „вдява” доста неща.
Освен това качеството на преподавателите си казва думата. Например, аз се пънах безуспешно около час да му обясня „метод на линеаризация” за решаване на неравенства, а Кортезов му го беше обяснил напълно ясно и разбираемо за 15-минутно междучасие.
Само, че за да се научи и затвърди нещо, то трябва да се практикува достатъчно редовно и продължително. Например, нито един от 7-мокласниците не е решил тазгодишното алгебрично неравенство, докато и тримата 8-мокласници имат пълен брой точки на него. От друга страна, геометричната задача изискваше само 7-мокласен материал, откъдето и сравнително добрите резултати на 7-мокласниците по нея.
Както винаги нещата са сравнително прости. Каквито задачи решаваш, такива се научаваш да решаваш и колкото повече от тях решаваш, толкова по-добре се научаваш да ги решаваш.
Ако, например, в началото на учебната година (октомври/ноември) се направи една седмица активна подготовка на материала за JBMO s 25-30 деца, след това още една седмица през януари/февруари със затвърждаване и надграждане на същия материал и накрая още две седмици затвърждаване и надграждане преди самата „малка” балканиада, резултатите, според мен, ще са значително по-добри. Обаче за тези работи пАри нЕма.
Четири. Тайминга. За повечето важни международни състезания, отборите се определят по-малко от месец преди самото състезание, откъдето и значително редуцираното време за подготовка. Тази тема, обаче, е дъвкана достатъчно дълго за да я дъвча и аз.
И те така.