Занятията на пролетния лагер са били около два часа сутрин, в едно училище до хотела, някъде към 10-11 часа май почваха, а за следобед са им давали по някоя задачка за "домашно", после игра на някоя детска площадка, вечеря, отборни състезания някъде в зала в хотела. На отборните разделят децата примерно от четвърти до осми клас в една група и за еднакво време трябва да решат едни и същи задачи. Той беше много впечатлен от тези общи състезания, защото отборите са били например "лилав", "жълт", ..., имало е съревнование. Освен това Кортезов явно наистина обича да се занимава с деца, защото малкият най-много съжаляваше, че той не е бил достатъчно време с тях. За храна и грижи към децата изобщо нито една лоша дума /извън спането между две други непознати хлапета и липсата на собствено легло/, даже всичките ми притеснения впоследствие ми се сториха доста смешни. Но, разберете, ние сме от малко западащо и оредяващо общинско градче дълбоко в България, тук има ОГРОМНА липса на качествено образование, не защото няма кадри, а защото няма търсене и критериите са паднали драстично във времето. И на мен тези лагери ми изглеждаха като бяла лястовичка, даже си представях зимно-пролетно-лятно школуване из страната за хлапето. Така че, грешката е моя, но е различна, добронамерена гледна точка, която реших да споделя.