Ако този конфликт ескалира и няма добра воля за неговото разрешаване, това би означавало пълно спиране на състезателната дейност за учениците в 9 – 12 клас.
1. Организация на състезанията – в крайна сметка нещата се свеждат до това, че група ученици отиват на определено място на определена дата и решават определени задачи. Организацията на „нещо-то” винаги започва с инициатива от „някой” и ако „някой” го няма, по правило „нещо-то” просто не се случва;
2. Задачи – ами ако човек погледне авторите на задачите за „големи” ученици на важните състезания (ЕМТ, ЗМС, ПМС, НОМ 2/3, контролните за БОМ/МОМ и т.н.), то в 90% от случаите ще се натъкне на хората подписали писмото до МОН;
3. Проверка на резултатите от състезанията – хората подписали писмото са и хората, които участват в комисиите по проверка на резултатите от гореупоменатите състезания;
4. Организация на подготовката за международни състезания, за които се формират национални отбори (МОМ, БОМ, МБОМ, EGMO, RMM, ВсОМ) – същите хора;
5. Връзка с учителите, които подготвят водещите състезатели – това са отношения, които са изграждани с години. Представете си, че ръководителят на националния отбор за дадено състезание не познава учителите на учениците от своя отбор. Впечатленията на учителите са формирани с години, а на ръководителя на отбора – в най-добрия случай в рамките на 2/3 седмици.
Разбира се, МОН може да опита да замени цялата комисия. Имаме чудесни млади хора като Белухов, но те са броят на пръстите на едната ръка, а и все още им липсва организационния и житейски опит, който е необходим всичко от гореописаното да тече гладко, спокойно и ефективно.
P.S. Без съмнение съществува и опцията младите състезатели от 1/2/3-ти (евентуално 4-ти) клас веднага да се втурнат и подпомогнати от компетентността на техните майки/бащи веднага да запълнят тази празнина, но за цялата история на международните състезания има само един човек, който във 4/5/6 клас е спечелил бронзов/сребърен/златен медал от МОМ и той се казва Терънс Тао.