Понякога квесторите и мен са ме дразнили с начина по който упражняват задълженията си като такива. В два от случаите на тяхна намеса в представянето на детето на пръв поглед е било опит да помогнат, но с тъкмо обратен резултат, а са били напълно непознати за нас хора. Нямам обяснение защо го правят. После се чудя как хем да обясня кое е вярно и правилно хем да не развалям авторитета на учителите. Малкият е по-склонен да приеме че греша аз, а не учителката, дори и да е непозната за него.
Обаче продължавам да смятам, че не звучи добре да се обсъждат резултатите на деца, които дори не познаваме като се намеква, че е невъзможно да постигнат висок резултат без да им се помага или че са посредствени и налучкват резултатите. Не сме били там и разказите на децата не са достатъчни за да се правят обобщения. Случвало се е моето дете да е в една стая с други деца с които са като приятелчета и после да се окаже, че в разказите на децата почти няма допирни точки. Всяко има собствена интерпретация за нещата. Знам за дете което родителите състезават с друго дете и когато другото дете е с по-висок резултат се разказва как госпожата е казала на това дете отговорите. Да, ама моето дете като е било в същата стая не казва същото. Даже обратното, че тази госпожа дори и с колежките си не е говорила по време на състезанието. Тогава как може да се твърди, че е помагала на избрани деца?
На ВМС заради "подпиране" от квестор на задача за 9т. детето не получи медал и 1т. не му достигна поне за грамота. Но друго дете което е видяло, че госпожата връща моето сигурно е разказало в къщи как госпожата е помагала на други деца.
Откакто миналата година госпожата го записа на първото му състезание - КМС и започна да се явява на всякакви състезания, не само по математика, не позволявам да сравнява своите резултати и тези на други деца с чувството че се съревновава с тях и примерно по-високия резултат го прави по-добър с нещо. Не обича да се подготвя за каквото и да е състезание, но обича да се явява на всякакви такива. Винаги напомням, че се състезава със себе си като целта е да се представи според възможностите си, а не под тях и да не прави глупави грешки. Пита за резултатите на приятелчетата си и се сравнява дали е по-напред или по-назад, но само като факт. Не позволявам под никаква форма да се коментира кой е по-добър. Подчертавам, че понякога той ще има по-висок резултат, понякога другите деца според това кой колко е внимавал докато е решавал задачите. Когато някое дете е с по-висок резултат казвам, че детето се е трудило, положило е повече усилия за подготовка и наградата е възнаграждение за труда му. Ако някое дете е с по-нисък резултат от неговия пресичам всякакъв опит да изрази задоволство и обяснявам че е нормално понякога някое дете да е уморено и да не може да се съсредоточи и да допусне грешки, както и той самия допуска грешки. За нас състезанията не са конкуренция с други деца, а игра в която се бори той самия с грешките които допуска и когато ги преодолее получава бонус /медал, грамота/ и преминава на по-високо ниво - следващото състезание, на което пак се бори със себе си за по-добър личен резултат и с математиката като ще я победи ако реши вярно всички задачи.